04 януари 2013

За "добрините", които правим в живота си. Случва ли ни се понякога да съжаляваме за тях?

Вярвате ли в идеята, че всичко, което правим в живота си, се забелязва от някой някъде и това мотивира ли ви да бъдете "добри хора"?
Случвало ли ви се е понякога да правите нещо добро, а да срещнете безразличието на околните?
А има ли на кого да благодарите за неочаквано добро дело, отправено към вас?

Днес намерих комплект лични документи на улицата. Лична карта, шофьорска книжка, талон на автомобил и рецепта от лекар с изписани медикаменти. Бързах, страшно много бързах...Бях с дъщеря ми, когато видяхме разпилените по тротоара документи...пред болница. Имаше ли как да се престоря, че не съм ги видяла? Можеше ли да си кажа - "Хайде, някой друг ще ги намери и ще се погрижи"? Сигурно можеше, но установих, че колкото и да бързам, колкото и да не е мой този проблем на тротоара, аз не мога...не мога да остана безпристрастна към проблемите на хората, та дори и непознати. Още повече - какъв пример щях да дам на дъщеря си? Нали искаме децата ни да бъдат възпитани, да имаме общество, да си помагаме взаимно?
Е, с тези чудесни мотиви, без да се замисля взех документите от земята и започнах великото издирване на собственика им. Превърнахме се в детективи, нашите планове се провалиха и не успяхме да пристигнем на време за нашият ангажимент, но нищо от това нямаше да ме накара да съжаля, ако в процеса на издирване на собственика им, не бях срещнала такова безразличие на околните.
В регистратурата на болницата, на която чакаха доста хора на опашка се опитах да "прередя" чакащите, като обясних, че просто бих искала да получа информация дали днес при тях се е регистрирал пациент с тези имена. Дамата от регистратурата ми каза да "не я занимавам с глупости" и да изчакам реда си, а чакащите ми казаха, че не можели да ми позволят да загубя реда им с подобни молби.
Още тук се питам - никой ли от тези хора там не беше човек? Никой ли от тях не носи този риск да загуби документите си на улицата и да се моли някой да ги намери и да му ги върне??? Никой ли от тях не съобрази, че градим общество, възпитаваме деца, или дори това, че "някой някъде" наблюдава делата ни?
Отказах се. Отказах се да се боря с тълпа недоумяващи постъпката ми егоисти. Реших, че ще търся друг начин. В паниката си, не бях разгледала рецептата внимателно. Забелязах, че фигурира име и телефон на лекаря, който я е издал. И тогава, просто се обадих на телефона, обясних на г-н Доктора нестандартната причина да позвъня и се оказах късметлийка - потърпевшия се оказа, че е в кабинета на доктора. Организирахме се да се видим и така потърпевшия, получи документите си обратно.
След всичко преживяно, дъщеричката ми се усмихна и каза: "Мамо, много се радвам, че все пак помогнахме на човека!"
Иска ми се да си обещая, че колкото и да ме разочароват подобни реакции на хората, аз няма да се променя и ще запазя желанието в себе си да продължа да съм все така безпристрастна към чуждите проблеми, защото никога не спирам да се надявам, че ако се случи на мен, ще се намери някой съхранен добър човек, който също да помогне. Иска ми се, да мога не само аз да давам пример на детето си как се постъпва в такива моменти, а тя сама да може да го види и в обществото, защото ако не вярвах в доброто и възпитание и здравия и разум, днес носех реален риск да изглеждам като "извънземна" в очите и, при това единодушно безразличие и озлобление на така нареченото ни общество.
Е, да пристъпим към ключовите въпроси - Случвало ли ви се е да съжалявате за добрини, които сте правили? Разочарованието ви било ли е толкова голямо, че да ви промени в някаква степен? Искали ли сте понякога да се престорите, че не виждате проблемите на околните, та дори и непознати?

2 коментара:

  1. Проблема на цялото ни общество е че ние сме гледаме да си помагаме с каквото можем а да се прецакаме както можем , преди няколко месеца си забравих чантичка с документи със лична карта , шофьорска книжка, кредитни карти , ключове , всичко и тъй като съм физиономист при ставането запомниш всички който са били...и след 30 мин се усещам защото бях с един приятел и не се усетих...връщам се всичко облозгано останали само ключовете и в кафето бяха същите хора който бяха и от преди 30 минути , който и да питах все незнае или нищо не е видял и от там толкова мн нерви брах и толкова пари и проблеми че не ми се мисли.
    За това никой не си мърда пръста защото не му е пряло яйцето до гъза , незнае какво е когато на него му се случи , никой не се поставя на мястото на потърпевшия , всеки гледа дали ще има изгода.Защо мислите че ако ром убие българим нищо не прави държавата а ако българин убие ром го линчиват , докато търпиме всичко и не се подкрепиме да сме единни ще сме НИКОЙ!!!
    Радвам се че поне...дори и малко...са останали хора с добри сърца който помагат за УДОВОЛСТВИЕ и от НАСЛАДАТА да видят усмивката на човека на който са помогнали...поклон !!!!

    ОтговорИзтриване
  2. @Анонимен, съжалявам да прочета горчивия опит, който сте имал като потърпевш. Именно за това става дума - защо хората не се замислят макар за миг, че никой не е застрахован и че на всеки може да се случи. Защо никой не се запита, ако е на мястото на този потърпевш, как би се молил за мъничко помощ, която обаче ще му спести толкова много главоболия или последващи проблеми? И защо когато същите тези хора видят някой, който иска да помогне не му протегнат ръка, а толкова егоистично реагират? Нима толкова много се промениха хората? Нима не останаха такива?
    Тъжно ми е, тъжно ми е от това, което видях днес...Дано забравя, просто да се абстрахирам...

    ОтговорИзтриване