На всеки от нас се е случвало в определени периоди от време, психиката ни да откаже и да се сломим духом, в следствие на проблеми, които са ни налегнали. Коварен момент, който се оказва с двоен ефект - проблема ни остава неразрешен, а освен това депресията ни лишава от всякакви идеи как да се справим. Блокираме, съсипваме се да мислим най-вече за едно - "Е, как можа да ми се случи такова нещо сега?!" или "Е, сега вече съвсем я закъсах!"
Всичко това дава предпоставки да активираме нашето аналитично мислене и да потърсим причините да се случи "лошото". Това е прекрасно умение - предпазва ни от по-нататъчни грешки и се поучаваме сами по този начин. И тук обаче има отново двоен ефект - вадим си поука, но ако прекалено дълго концентрираме вниманието си върху причините да ни сполети това затруднение, рискуваме да попаднем в зловещия капан на депресията. Анализирайки собствените си грешки, довели до този резултат, ние обикновено мъничко се разочароваме от самите себе си и респективно нивото ни на самоувереност се понижава. Ето затова не бива дълго да анализираме грешките си, а по-бързо да си зададем съществения въпрос-спасение - "Как да се справя с тази ситуация?"
Как се справяте вие със ситуации, които ви изглеждат "патови"? Как преодолявате провалите си? Позволявате ли депресията да ви окове в капана си или я надхитрявате? Как?
