05 април 2009

За кризите в живота ни.
Как се справяме с тях?


На всеки от нас се е случвало в определени периоди от време, психиката ни да откаже и да се сломим духом, в следствие на проблеми, които са ни налегнали. Коварен момент, който се оказва с двоен ефект - проблема ни остава неразрешен, а освен това депресията ни лишава от всякакви идеи как да се справим. Блокираме, съсипваме се да мислим най-вече за едно - "Е, как можа да ми се случи такова нещо сега?!" или "Е, сега вече съвсем я закъсах!"
Всичко това дава предпоставки да активираме нашето аналитично мислене и да потърсим причините да се случи "лошото". Това е прекрасно умение - предпазва ни от по-нататъчни грешки и се поучаваме сами по този начин. И тук обаче има отново двоен ефект - вадим си поука, но ако прекалено дълго концентрираме вниманието си върху причините да ни сполети това затруднение, рискуваме да попаднем в зловещия капан на депресията. Анализирайки собствените си грешки, довели до този резултат, ние обикновено мъничко се разочароваме от самите себе си и респективно нивото ни на самоувереност се понижава. Ето затова не бива дълго да анализираме грешките си, а по-бързо да си зададем съществения въпрос-спасение - "Как да се справя с тази ситуация?"
Как се справяте вие със ситуации, които ви изглеждат "патови"? Как преодолявате провалите си? Позволявате ли депресията да ви окове в капана си или я надхитрявате? Как?

14 коментара:

  1. Да си призная не съм се замислял, как се справям. Рядко ми се е случвало, а когато стане се оставям да ме води вътрешният глас.Обикновено търся нещо,което да ме отдалечи от проблема.Може да е малко, дребно и незначително, но ме разсее. След това нещата лека-полека се нареждат.

    ОтговорИзтриване
  2. @krizt, браво! Явно имаш здрава психика. Това с расейването е добра стратегия, но нека те попитам - какво се случва в моменти, когато критичната ситуация не търпи отлагане и трябва да вземеш незабавни мерки? Изпадаш ли в отчаяние, поради безизходицата, в която си мислиш, че се намираш или се концентрираш върху търсенето на решение?

    ОтговорИзтриване
  3. По-скоро търся решение.Самосъжалението на никого не е помогнало.И още нещо. Хубаво е да имаш в такива моменти, някой който да ти подаде ръка.Това помага повече от всичко.

    ОтговорИзтриване
  4. Ако има мерки, които могат да се вземат,тогава добре,значи не е толкова страшно.Мен лично много ме успокоява мисълта, че съм направила всичко което,мога да направя.
    Ако, нещата не зависят от мен си казвам - това е положението, приемам новата отправна точка на живота си и докато си страдам,/защото, кой може да е силен винаги?/си доставям дребни радости.
    Опитът ме е научил, че и това ще мине.

    ОтговорИзтриване
  5. Ели, за пръв път попадам в блога ти.Чудесно е това, че споделяш и искаш мнението на нас.
    Да ти кажа, при тези състояния много са ми помагали приятелите. Те ми дават сили да осъзная как точно да се постъпя в такива тежки моменти.
    Имала съм толкова "патова" ситуация, която не се случва на всеки. Приятелите ми помогнаха да се справя.

    ОтговорИзтриване
  6. Добре дошла Jackie и ти благодаря за милите думи. Бих се радвала, ако това съвсем житейско местенце ти доставя удоволствие и в бъдеще!
    Приятелите са един успешен метод в такива ситуации. Освен, че разнообразяват поне за малко ежедневието ти, те са и добри съветници наистина, защото се предполага, че те познават достатъчно добре, за да могат да дадат адекватен съвет.
    Аз лично, освен с тези методи, си помагам и с отдаване на хобитата си. Те са няколко, а любимото от тях ми е готвенето на възможно най-сложни деликатеси. Имам си правило - колкото по-сериозен е проблема ми, толкова по-сложно е и произведението ми в кухнята! :) Това си има обяснение - ангажира мисленето ми в друга посока, подобрява концентрацията ми и в последна сметка - вдъхва ми увереност, особено, ако кулинарията ми е станала неудържимо добра.
    Интересно ли ви е това хоби? А ти Jackie, мислиш ли, че и това е още един добър метод да се справиш с кризите в живота си?

    ОтговорИзтриване
  7. Разбира се. Моите хобита са толкова много, непрекъснато си намирам нещо ново. На първо място - пиша стихове. За да пиша трябва да съм преживяла всичко, което ми се случва истински. Трябва да съм запечатала състоянието някъде там, в съзнанието си, за да мога след това да го пресъздам.
    Второто хоби, което включва много аспекти - това е - да се ровя във всякакви източници, които целят опознаване на човешката душа. В този смисъл - чета психологически книги, занимавам се с алтернативни методи на лечение, номерология.
    Записах се в много курсове, срещам се с нови хора, а заедно с това помагам на себе си и на приятелите си.
    Сега, от днес съм на поредния курс, който отново ме "вдигна" над ежедневието и само мисълта за новата организация на времето ми, ме кара да се чувстам чудесно. Честно казано, без да е най-сериозното отчаяно състояние, доскоро и аз бях отчаяна и света беше загубил цвят. Сега пред мен се откриха нови хоризотни.
    Ако искаш посети моя блог и можеш да пишеш на мейла ми. Ще ти разкажа по-подробно.

    ОтговорИзтриване
  8. Накара ме да се замисля как съм се справяла преди и как се справям сега.Защо замисляне?Защото вече не си позволявам депресии-за мен те са лукс ,от който нямам нужда.От години не съм била в състояние на запецване-не,че живота ми е станал по-лек,просто се научих да предвиждам възможните изходи и да мисля много повече от преди как всичко или поне по-голямата част от нещата,зависещи от мен могат да бъдат предотвратени.Научих се и да съм много по-емоционална,тоест да не крия никоя емоция от околните,както и на всяко изречение да залепвам най-широката усмивка на лицето си,докато тя сама се научи да стои там,където е мястото й,без нужда от помощни средства:)-усмивките наистина вършат чудеса,убедена съм вече в това!:)Открих цялата си емоционална гама и оттогава нямам никакви проблеми,особено ако се наблегне на позитивизма,съвсем пък вече.Въпрос на нагласа и наистина много мислене за духовният ти свят.
    В един момент вече нямаше с какво да се справям,защото се бях справила със себе си.
    Не по всички параграфи,но не съм спряла да работя над самоусъвършенстването си-достатъчно увлекателно е и отнемащо време,за да ми остава време за депресии;)))

    Поздрави:)

    ОтговорИзтриване
  9. Аз се научих да мисля не за самия проблем,а за разрешението му.По този начин избутвам възможните лоши последствия и по този начин настройвам цялата си енергия и психика във времето след отминаването на въпросните лоши моменти.И винаги си казвам ,че не бива да им отдавам толкова голямо значение,за да не се подведа и депресирам.Всичко това се случва ,само ако си поне 40% оптимист ,50% вярваш в себе си,а останалите 10% винаги са непредвидени обстоятелства.Но при всички положения никой не бива да се отдава на случилото се,защото по този начин се обременява и мисълта му е насочена само върху въпроса "Защо на мен?".Е то се случава на всеки втори.Няма хора без проблеми и лоши моменти в живота.Все пак трявба да има равновесие и ние трябва да се научим как да го спазваме.Тогава ще се почустваме по-силни.
    Хубав блог,поздарвления :)

    ОтговорИзтриване
  10. Много интересна тема!Аз съм на мнение,че човек преди всичко не бива да се отчайва и да се изпада в истерия,колкото и да е естествена тази първоначална реакция.Изход от неприятностите винаги има и кризата няма да продължава вечно.Изход: най-добре е според мен не да се търси "най-добрия вариянт" за излизане от кризата,а да се вземе някакво решение.Дори да не доведе до някакъв особен напредък или изход от ситуацията,самата мисъл,че се работи по въпроса върши чудеса.Колкото по-дълго се обмисля едно решение,толкова по-страшно става.Поне от личен житейски опит зная,че бездействието вреди повече от самата причина довела до кризата.Трябва по-често да следваме шестото си чувство и по-малко разумът.Много хубав блог!Радвам се,че попадам на него точно сега.Коментарите ви са наистина интересни и много полезни.

    ОтговорИзтриване
  11. Здравейте отново!Отново понеже публикувах анонимния коментар по-горе,преди да се регистрирам и създам моя блог.Не нарочно анонимен,а просто от бързане да изразя мнение и въодушевлението си.
    Ели ,поздравявам те за идеите ти ,без които този чудесен блог и коментарите нямаше да съществуват.

    ОтговорИзтриване
  12. Аз се справям с подобни състояния като се погледна отстрани и си представя, че играя роля, а тази ужасна пиеса ще свърши скоро...защото всичко си има край, както доброто, така и лошото :)

    ОтговорИзтриване
  13. Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Продължавайте да ги четете! Вярвам, че ще Ви бъдат все така интересни темите! :)

      Изтриване