04 януари 2013

За "добрините", които правим в живота си. Случва ли ни се понякога да съжаляваме за тях?

Вярвате ли в идеята, че всичко, което правим в живота си, се забелязва от някой някъде и това мотивира ли ви да бъдете "добри хора"?
Случвало ли ви се е понякога да правите нещо добро, а да срещнете безразличието на околните?
А има ли на кого да благодарите за неочаквано добро дело, отправено към вас?

Днес намерих комплект лични документи на улицата. Лична карта, шофьорска книжка, талон на автомобил и рецепта от лекар с изписани медикаменти. Бързах, страшно много бързах...Бях с дъщеря ми, когато видяхме разпилените по тротоара документи...пред болница. Имаше ли как да се престоря, че не съм ги видяла? Можеше ли да си кажа - "Хайде, някой друг ще ги намери и ще се погрижи"? Сигурно можеше, но установих, че колкото и да бързам, колкото и да не е мой този проблем на тротоара, аз не мога...не мога да остана безпристрастна към проблемите на хората, та дори и непознати. Още повече - какъв пример щях да дам на дъщеря си? Нали искаме децата ни да бъдат възпитани, да имаме общество, да си помагаме взаимно?
Е, с тези чудесни мотиви, без да се замисля взех документите от земята и започнах великото издирване на собственика им. Превърнахме се в детективи, нашите планове се провалиха и не успяхме да пристигнем на време за нашият ангажимент, но нищо от това нямаше да ме накара да съжаля, ако в процеса на издирване на собственика им, не бях срещнала такова безразличие на околните.
В регистратурата на болницата, на която чакаха доста хора на опашка се опитах да "прередя" чакащите, като обясних, че просто бих искала да получа информация дали днес при тях се е регистрирал пациент с тези имена. Дамата от регистратурата ми каза да "не я занимавам с глупости" и да изчакам реда си, а чакащите ми казаха, че не можели да ми позволят да загубя реда им с подобни молби.
Още тук се питам - никой ли от тези хора там не беше човек? Никой ли от тях не носи този риск да загуби документите си на улицата и да се моли някой да ги намери и да му ги върне??? Никой ли от тях не съобрази, че градим общество, възпитаваме деца, или дори това, че "някой някъде" наблюдава делата ни?
Отказах се. Отказах се да се боря с тълпа недоумяващи постъпката ми егоисти. Реших, че ще търся друг начин. В паниката си, не бях разгледала рецептата внимателно. Забелязах, че фигурира име и телефон на лекаря, който я е издал. И тогава, просто се обадих на телефона, обясних на г-н Доктора нестандартната причина да позвъня и се оказах късметлийка - потърпевшия се оказа, че е в кабинета на доктора. Организирахме се да се видим и така потърпевшия, получи документите си обратно.
След всичко преживяно, дъщеричката ми се усмихна и каза: "Мамо, много се радвам, че все пак помогнахме на човека!"
Иска ми се да си обещая, че колкото и да ме разочароват подобни реакции на хората, аз няма да се променя и ще запазя желанието в себе си да продължа да съм все така безпристрастна към чуждите проблеми, защото никога не спирам да се надявам, че ако се случи на мен, ще се намери някой съхранен добър човек, който също да помогне. Иска ми се, да мога не само аз да давам пример на детето си как се постъпва в такива моменти, а тя сама да може да го види и в обществото, защото ако не вярвах в доброто и възпитание и здравия и разум, днес носех реален риск да изглеждам като "извънземна" в очите и, при това единодушно безразличие и озлобление на така нареченото ни общество.
Е, да пристъпим към ключовите въпроси - Случвало ли ви се е да съжалявате за добрини, които сте правили? Разочарованието ви било ли е толкова голямо, че да ви промени в някаква степен? Искали ли сте понякога да се престорите, че не виждате проблемите на околните, та дори и непознати?